Предговор

Много се радвам да представя четиринадесетия Годишен доклад на Европейския съвет за системен риск (ЕССР), който обхваща периода от 1 април 2024 г. до 31 март 2025 г. Годишният доклад е неделима част от изпълнението на задълженията на ЕССР за прозрачност и отчетност. Предназначението му е да представи на съзаконодателите на Европейския съюз и на широката европейска общественост как ЕССР изпълнява мандата си.

Дванадесетте месеца на отчетния период бяха изпълнени с предизвикателства. Въпреки това европейската финансова система прояви устойчивост. Повечето банки и застрахователни дружества отчетоха безпрецедентно високи печалби, а финансовите активи станаха по-привлекателни за международните инвеститори. Но това не означава, че можем да се отпуснем. Дълбоките и бързи промени в геополитическите условия остават предизвикателство за всички ни.

Макропруденциалната политика помага на финансовия сектор да се справя с традиционните уязвимости. Властите продължиха да предприемат действия за преодоляване на трудности като изразената нестабилност на пазарите на жилищни и търговски недвижими имоти, породена от прекомерна и неустойчива невъздържаност, продължително нежелание за поемане на риск и реализирането на риск. В някои случаи недвижимите имоти все още будят безпокойство, но има значителен напредък в ограничаването на въздействието им върху финансовия сектор.

Необходим е общосистемен подход към макропруденциалната политика в сегашните условия, при които банковите рискове се засилват от уязвимости в други сектори на финансовата система. След глобалната финансова криза европейският финансов сектор се отличаваше с централна роля на банките, което доведе до опасения за финансовата стабилност поради липса на алтернативи. Законодателите на ЕС откликнаха, като осигуриха богат набор от банкови инструменти за макропруденциалните органи. Днес значителна част от кредитирането идва от небанкови институции. Едно по-богато предлагане на финансови услуги е възможност за реалната икономика, но и източник на риск. Затова през последните години ЕССР настоява за допълващ набор от нормотворчески инструменти, насочени към рисковете от небанковото финансово посредничество. Този въпрос си остава неотложен и очаквам с нетърпение законодателите на ЕС да осъществят нормативни реформи.

ЕССР също така се застъпи за законодателен подход, чрез който повече се набляга на действия и чрез който ще може да се предотврати или ограничи прехвърлянето на рискове между финансовите сектори. През ноември 2024 г. ЕССР публикува доклад, в който са изложени предимствата на това да се съчетае преобладаващият акцент върху субектите с акцент върху дейности. Понастоящем законодателната уредба е разпокъсана между различни юридически лица и не отчита как те взаимодействат помежду си. Например централните контрагенти, клиринговите членове и банковите клиенти образуват взаимосвързана клирингова екосистема, която може да поеме кредитни рискове, но също така засилва ликвидните рискове. Това изисква огромно внимание от страна на ЕССР и всички секторни органи. Приветствам неотдавнашното създаване на механизма за съвместен мониторинг, който обединява всички европейски надзорни органи, ЕССР, ЕЦБ и националните органи, за да се разберат напълно макрофинансовите последици от тези взаимодействия.

Много се говори за нуждата от спешно установяване на съюз на спестяванията и инвестициите. В този смисъл за мен беше удоволствие да посрещна комисар Мария Луиш Албукерк на първото след назначаването ѝ заседание на Генералния съвет на ЕССР. Обсъдихме как макропруденциалната политика може да осигури допълнителен елемент на макрофинансова стабилност и така да подкрепи интегрирането на финансовите пазари в полза на гражданите и предприятията. Във встъпителното си изявление пред Комисията по икономически и парични въпроси на Европейския парламент също така подчертах необходимостта да се доразвият европейските надзорни компетенции с цел намаляване на рисковете от разпокъсаност.

През отчетния период на европейския финансов пазар навлязоха нови участници и нови продукти. Такъв беше случаят с доставчиците на услуги за криптоактиви, които са новодошлите във финансовата сфера. Но и традиционни участници все по-често предлагат услуги за криптоактиви на своите клиенти. Това създава възможности, но и рискове от нов порядък. През отчетния период влезе в сила Регламентът относно пазарите на криптоактиви (MiCA). В качеството си на председател на ЕССР нееднократно съм споменавала, че Европейският съюз следва да обмисли интегриране на режима от MiCA. В този годишен доклад също така се посочват опасения относно заменяемостта на „стабилни валути“, емитирани както в ЕС, така и в трета държава („схеми на множество емитенти“), които се споделят от няколко институции, членуващи в ЕССР.

Дейността на киберпрестъпници и участници от национални държави създава условия, пораждащи нови хибридни рискове за финансовата стабилност. ЕССР публикува доклад, в който прави преглед на националните и общоевропейските рамки за засилване на киберустойчивостта във финансовия сектор. В контекста на Регламента относно оперативната устойчивост на цифровите технологии във финансовия сектор (DORA) европейските надзорни органи създадоха общоевропейска рамка за координация на финансовите органи за системни киберинциденти, а ЕССР се присъедини към нея през януари 2025 г. EU-SCICF е форум за обмен на поверителна информация от финансовите органи по време на мащабни киберинциденти, включително по отношение на потенциалното им разпространение и мерките за смекчаване на последиците от тях. Навременното му задействане може да сведе до минимум случаите на неуспешна координация между органите. Той може да се използва и при по-общи оперативни инциденти, при които първопричината често може се определи едва след доста дълго време.

Регламентът за ЕССР предвижда неговото правно основание да бъде преразгледано до края на 2024 г. Във връзка с това група от четирима експерти бе поканена да представи своите независими виждания за бъдещето на ЕССР. Една от по-дългосрочните амбиции е да се развие системен капацитет за провеждане на стрес тестове в низходящ ред. Стрес тестът на ликвидността за цялата финансова система, завършен през отчетния период, беше важна първа стъпка в тази посока.

Успешната работа на ЕССР е плод на всеотдайността на много хора от членуващите в него институции и на утвърдените експерти в Консултативния научен комитет. Бих искала да благодаря на всички тях за приноса им, който се изтъква в многобройните публикации на ЕССР. Тук мога да спомена само няколко души, с които съм поддържала особено тесни връзки, по-специално Франсоа Вилроа дьо Гало, управител на Banque de France, за подкрепата му в Ръководния комитет, където имах удоволствието да посрещна като негов приемник Йоахим Нагел, председател на Deutsche Bundesbank. Искам също да благодаря на Пабло Ернандес де Кос, който се съгласи да продължи да председателства Консултативния технически комитет за година след края на мандата си като управител на Banco de España. Признателна съм и на Айно Бунге, заместник-управител на Sveriges Riksbank, която прие да изпълнява длъжността заместник-председател на Консултативния технически комитет. Поднасям благодарности и на Стивън Чекети за председателството му на Консултативния научен комитет и на Торстен Бек, който впоследствие пое тази нелека роля. И накрая, работата ни нямаше да бъде възможна без неотклонните усилия на екипа на ЕССР под ръководството на директора на неговия секретариат, Франческо Мацаферо.

Кристин Лагард
Председател на ЕССР

Кратко изложение

Годишният доклад обхваща периода от 1 април 2024 г. до 31 март 2025 г.

Европейският съвет за системен риск (ЕССР) изпълни редовната си задача по установяване и оценка на уязвимостите и рисковете.

През отчетния период икономиката на ЕС се сблъска със съществени предизвикателства за финансовата стабилност, обусловени предимно от външни фактори. Сред основните рискове бяха напрежението в Близкия изток и неспиращата агресия на Русия срещу Украйна. Това доведе до нестабилност на цените на стоките и страхове във връзка с инфлацията, които бяха смекчени от усилията на ЕС да намали зависимостта си от руски енергоресурси. В допълнение към това политическите промени в САЩ, например предложените търговски ограничения и фискална експанзия, породиха несигурност в световен мащаб, която засили пазарната нестабилност и допринесе за низходящи ревизии в прогнозите за икономическия растеж на ЕС. Въпреки лекото подобрение в растежа в ЕС през 2024 г. изгледите останаха слаби поради тази многоизмерна несигурност. В началото на 2025 г. инфлационните тенденции се забавиха и се съгласуваха със средносрочните очаквания за стабилност. Уязвимостта на предприятията остана висока, като случаите на несъстоятелност се увеличиха, а печалбите се свиха от високите разходи и слабото търсене. Особено засегнати бяха по-малките фирми и тези със значителни експозиции към САЩ. Секторът на домакинствата в ЕС показа издръжливост, поддържана от спад в инфлацията, ниска безработица, намалели разходи за финансиране и ръст на цените на недвижимите имоти. Склонността за поемане на риск беше силна на финансовите пазари и цените на акциите се покачиха, най-вече в САЩ. Но геополитическите и макроикономическите рискове продължават да влияят върху оценките на активите. Европейските банки останаха устойчиви, като регистрираха рекордни печалби, но бъдещите предизвикателства биха могли да подложат тази устойчивост на изпитание. Повишените съотношения на публичен дълг към БВП и нарастващите заплахи за сигурността налагаха внимателно управление на фискалната устойчивост и увеличено финансиране на отбраната.

Скоро след крайната дата за настоящия Годишен доклад администрацията на САЩ наложи високи мита на основните си търговски партньори, за да намали търговския дефицит на САЩ. Тези търговски ограничения, наложени в началото на април, доведоха до съществени корекции на перспективата за световната икономика и предизвикаха засилени колебания на финансовите пазари. Проучванията показват, че участниците на пазара са понижили прогнозите си за икономически растеж, особено за икономиката на САЩ. Митата също така увеличиха инфлационните очаквания, тъй като се очаква по-високите разходи за внос частично да се прехвърлят върху потребителите. Въпреки повишената нестабилност и ниската ликвидност, наблюдавани при определени класове активи, световните финансови пазари остават като цяло устойчиви, без осезаемо въздействие върху определянето на цените. Ако митата се окажат трайни, в ЕС може да се материализират рискове за финансовата стабилност и европейските органи трябва внимателно да следят развоя на събитията.

ЕССР разшири рамката си за наблюдение съгласно мандата си за проследяване на системните рискове във финансовия сектор на ЕС. Като част от тези правомощия през февруари 2025 г. ЕССР публикува доклад, в който се описва всеобхватна рамка за наблюдение на системните ликвидни рискове.^[1] С нея се въвежда широк набор от показатели, които обхващат рисковете, свързани с финансиране на ликвидността на банките, застрахователните дружества, пенсионните фондове и инвестиционните фондове, както и пазарните ликвидни рискове за основните класове активи. ЕССР разработи и собствена рамка за наблюдение на пазара на секюритизации в ЕС. На заседанието си през март 2025 г. Генералният съвет на ЕССР обсъди и одобри доклад, който беше публикуван през май, след отчетния период.^[2] И накрая, ЕССР публикува редовния си мониторингов доклад за уязвимостите и рисковете, засягащи определени небанкови финансови посредници.^[3]

Стрес тестовете помагат да се оценят уязвимостите на финансовата система към потенциално материализиране на рискове. Те симулират реакцията на финансовите институции при хипотетични неблагоприятни икономически и финансови условия, като спомагат за управление на риска и предотвратяване на кризи. В съответствие с възложените им мандати европейските надзорни органи (ЕНО) са задължени да координират, съвместно с ЕССР, провеждането на стрес тестовете на равнище ЕС, които попадат в техните компетенции. През отчетния период ЕССР предостави на Европейския орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП) неблагоприятния сценарий за насоките по стрес тестовете на фондовете на паричния пазар (ФПП), за 2024 г. ЕССР предостави и неблагоприятния сценарий за провеждането на стрес тестовете в банковия сектор на територията на целия ЕС през 2025 г., координирани от Европейския банков орган (ЕБО), както и два неблагоприятни сценария за стрес теста на фондовете за професионално пенсионно осигуряване, координиран от Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (ЕОЗППО). Във всички сценарии бяха взети предвид бизнес моделите и рисковите профили на различните видове финансови институции, обхванати от конкретните стрес тестове. В допълнение към приноса си за секторните стрес тестове на ЕНО ЕССР разработи системен стрес тест на ликвидността с цел по-добро разбиране на динамиката на ликвидните рискове в цялата финансова система на ЕС. Целта на този тест е да се научи повече за междусекторната взаимосвързаност в ЕС и да се направи количествена оценка на въздействието на съвкупното сътресение при ликвидността в ЕС.

Работата на ЕССР по оценката и преодоляването на уязвимостите с потенциал да изложат на риск финансовата стабилност се опира на подробни, висококачествени данни. ЕССР има редовен и текущ достъп до определени подробни данни за транзакции или специфични за институциите данни. Те обхващат деривативни сделки, сделки за финансиране с ценни книжа, секюритизации и алтернативни инвестиционни фондове. През периода на прегледа ЕССР продължи да анализира тези данни в изпълнение на мандата си за оценка на рисковете за финансовата стабилност. Способността на ЕССР да изпълни тази цел по най-ефективния начин обаче е възпрепятствана от липсата на редовен и текущ достъп до определени подробни данни, например за някои видове инвестиционни фондове и застрахователни дружества. В този контекст ЕССР очерта визията си за усъвършенстване на обмена на данни между ЕНО и ЕССР, така че да се постигне по-добро съответствие между достъпа му до данни от една страна и целите и възложения му мандат от друга.^[4] Тези въпроси все още не бяха разрешени в края на отчетния период.

ЕССР подчерта и необходимостта от възприемане на всеобхватна гледна точка към цялата система, тъй като това е залегнало в основата на мандата му за макропруденциален надзор на финансовата система на ЕС.

Все по-наложителен е системен подход, тъй като взаимозависимостите между банките и небанковите институции размиват разделителните линии между различните сектори във финансовата система. ЕССР очерта визията си за общосистемен подход към оценяването и ограничаването на рисковете за финансовата стабилност в своя отговор на консултацията на Европейската комисия за оценка на адекватността на макропруденциалните политики за небанково финансово посредничество.^[5] Значението на този общосистемен подход беше отразено в доклад с информация за прегледа на Регламента за ЕССР. Докладът беше изготвен от група на високо равнище, чиито четирима членове бяха запознати с работата и функционирането на ЕССР.^[6]

В този контекст ЕССР продължи да работи по няколко важни теми, свързани с междусекторни и трансгранични политики. ЕССР прилага този общосистемен подход към три дейности, които смята за важни за финансовата стабилност – управление на активи, клиринг и кредитиране. През отчетния период ЕССР направи и предложения за междусекторни политики, които да спомогнат за справяне с рисковете за финансовата стабилност, произтичащи от криптоактиви и свързани с тях дейности, както и с искания за допълнително обезпечение. Освен това ЕССР продължи да работи по предложения за политики, насочени към предотвратяване или ограничаване на рисковете за финансовата стабилност от общосистемни киберинциденти, както и рискове, произтичащи от развитието на пазарите на търговски и жилищни недвижими имоти.

Успоредно с това ЕССР доразви своите секторни политики по отношение на банките и небанковите институции, имайки предвид, че те подпомагат и цялостната стабилност на финансовата система.

ЕССР продължи работата си по специфични за банковия сектор политики. Тя включваше предоставяне на информация за текущия преглед на макропруденциалната рамка, извършван от Европейската комисия, най-вече на срещите на нейната Експертна група по банково дело, плащания и застраховане, проведени през октомври 2024 г. и март 2025 г.

ЕССР продължи да оценява макропруденциалната позиция на своите членове чрез общата си рамка за макропруденциалната позиция за банките, за да подпомага и подлага на критичен анализ техните национални решения по макропруденциалната политика. През отчетния период тази работа включваше задълбочаване на специфичния за всяка държава анализ. ЕССР възнамерява на бъдещ етап да включи в анализа и небанковото финансово посредничество.

Освен това съвместно с Европейската централна банка (ЕЦБ) беше публикуван доклад с цел формиране на по-ясна представа за това как държавите от Европейското икономическо пространство (ЕИП) прилагат концепцията за положителна неутрална ставка на антицикличния буфер. В доклада се излагат възгледите на членовете за бъдеща посока в европейското законодателство, включително предложения за улесняване на използването на антицикличния капиталов буфер на по-ранен етап от финансовия цикъл.

ЕССР освен това продължи да работи по специфични за небанковите институции политики. През предходния отчетен период съзаконодателите на ЕС постигнаха политическо споразумение по текстовете от ниво 1, определящи пруденциалните правила за инвестиционните фондове, застрахователите и централните контрагенти (ЦК). През отчетния период ЕССР предложи промени в някои от тези правила, за да повиши устойчивостта на небанковите институции. Съветът също така предостави консултации на ЕОЗППО и ЕОЦКП по макропруденциалните аспекти на някои текстове от ниво 2 и ниво 3, разработвани от европейските надзорни органи с цел прилагане на новите пруденциални правила. Те включваха предложения и съвети относно пруденциалните правила за ЦК, инвестиционните фондове и застрахователите.

ЕССР продължи да играе надзорна роля при оценяването на националните нормативни мерки.

Националните органи уведомяват ЕССР за предприетите макропруденциални мерки и в някои случаи той трябва да даде становището си за тяхното използване и/или реципрочност. В банковия сектор през отчетния период в няколко държави членки бяха допълнително затегнати макропруденциални политики по отношение на капитала. Но някои мерки, насочени към кредитополучателите, бяха премахнати или смекчени. Предприети бяха редица капиталови мерки, най-вече за антицикличните капиталови буфери, които имаха за цел преди всичко да затегнат актуалните позиции по макропруденциалната политика. Бяха приложени и редица насочени към кредитополучателите мерки, макар и без конкретна насока от гледна точка на затягане или облекчаване на позицията на държавите по макропруденциалната политика. Що се отнася до съвкупните изисквания за капиталови буфери в цялото ЕИП, буферите за системен риск като цяло са намалели от пандемията насам, но това до голяма степен се компенсира от натрупването на антициклични капиталови буфери със сходен размер на обобщено ниво. В небанковия сектор Commission de Surveillance du Secteur Financier в Люксембург и Central Bank of Ireland обявиха, че ще въведат ограничения за ливъридж в съответствие с член 25, параграф 3 от Директивата относно лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове (ДЛУАИФ). Това е един от малкото макропруденциални инструменти, с които разполагат органите, за намаляване на системните уязвимости за небанкови институции. ЕССР беше уведомяван за тези мерки през предходния отчетен период.

ЕССР изпълни своите задължения за отчетност и докладване пред Европейския парламент и обществеността. На 4 декември 2024 г. председателят на ЕССР участва в публично изслушване пред Комисията по икономически и парични въпроси на Европейския парламент и в две поверителни срещи с председателя и заместник-председателите ѝ, за да обсъдят рисковете за финансовата стабилност. Първият заместник-председател на ЕССР участва в изслушването в Комисията по икономически и парични въпроси на 20 февруари 2025 г., на което бяха обсъдени стратегически съвети за бъдещето на ЕССР. През юли 2024 г. ЕССР публикува своя Годишен доклад за 2023 г. като част от задължението си за отчетност пред обществеността. Освен това ЕССР има участие в издадената от Международния валутен фонд (МВФ) Програма за оценка на финансовия сектор на еврозоната, която се проведе през октомври 2024 г. и февруари – март 2025 г. МВФ отправи няколко препоръки към ЕССР. Генералният съвет на ЕССР поиска от групата на високо равнище по прегледа на ЕССР да участва във второто преразглеждане на Регламента за ЕССР със стратегически съвети за бъдещето на институцията. Докладът на групата беше публикуван през декември 2024 г. и предоставен на Европейската комисия, Европейския парламент и Съвета на Европейския съюз.