Предговор

Имам удоволствието да представя петнадесетия Годишен доклад на Европейския съвет за системен риск (ЕССР), който обхваща периода от 1 април 2025 г. до 31 март 2026 г. Изготвянето на този доклад е законово задължение на ЕССР в интерес на прозрачността и отчетността. В него се представя как ЕССР е изпълнявал мандата си да идентифицира и редуцира системните рискове за финансовата стабилност в Европейския съюз и задължението си да отчита дейността си пред Европейския парламент, Съвета на Европейския съюз и широката общественост.

През отчетния период условията в световен план се отличаваха с изключителна несигурност. Геополитическо напрежение, възобновяване на конфликти в търговията и засилена несигурност по отношение на мерките по политиките продължиха да определят макрофинансовите условия в Европейския съюз (ЕС). Въпреки това, изправени пред тези предизвикателства, европейската икономика и финансова система показаха устойчивост. Запазването на тази устойчивост продължава да бъде от решаващо значение, тъй като рисковете за финансовата стабилност остават повишени. ЕССР съсредоточи вниманието си върху два основни фактора, които биха могли да я застрашат сериозно: макроикономически риск и пазарен риск.

През отчетния период ключов етап отбелязаха действията вследствие на доклада на Групата на високо равнище за преглед на ЕССР. През юни 2025 г. Генералният съвет на ЕССР постигна съгласие да премине към по-холистично оценяване на рисковете и уязвимостите и да насърчава общосистемен подход към макропруденциалната политика. Това означава вниманието да бъде съсредоточено както върху самите субекти, така и върху всички дейности от решаващо значение за финансовата стабилност. Тази промяна в подхода включва разработване на общосистемен капацитет за провеждане на централизирани стрес тестове и вграждане на анализа на макропруденциалната ориентация в редовните оценки на ЕССР.

ЕССР публикува доклад за криптоактивите и децентрализираните финанси и последиците от тях за финансовата стабилност. Той също така прие Препоръка относно схеми за стабилни криптовалути с множество издатели с участието на издател от трета държава. Тези видове схеми съдържат присъщи уязвимости, които пораждат недвусмислени рискове за финансовата стабилност на ЕС. Затова е важно всички съответни органи, като Европейската комисия, Европейските надзорни органи и националните надзорни органи да предприемат мерки по тази нова Препоръка на ЕССР.

В анализите си на рисковете за финансовата стабилност ЕССР прилага междусекторен подход и обхваща целия ЕС, както показват няколко други негови доклада, публикувани през отчетния период. Например в EU Non-bank Financial Intermediation Risk Monitor 2025 („Наблюдение на риска от небанковото финансово посредничество в ЕС – 2025 г.“) е представена задълбочена общосистемна оценка на уязвимостите в сектора на инвестиционните фондове, която показва повишен ливъридж, траен ликвиден риск и нарастваща взаимосвързаност. Два доклада, изготвени съвместно с ЕЦБ – за рисковете за финансовата стабилност, произтичащи от връзките между банки и небанкови финансови посредници, и за рисковете от фрагментираност на световната икономика – разглеждат темата как сътресенията могат да се разпространят между сектори и през граници и как геополитическите събития, несигурността по политиките и фрагментацията могат да засилят системния риск. Освен това докладът на Консултативния научен комитет относно изкуствения интелект и системния риск дава перспективно ориентиран поглед към начините, по които развитието на технологиите би могло да засили съществуващи уязвимости или да създаде нови източници на системен риск.

Работата на ЕССР се опира на ангажираността и компетентността на мнозина в институциите членки, консултативните органи и Секретариата. Благодаря на всички в общността на ЕССР за приноса им! Бих искала също да изразя сърдечната си благодарност на раздяла с Пабло Ернандес де Кос, който напуска позицията на председател на Консултативния технически комитет. Благодаря също на Марио Сентено, управителя на Banco de Portugal, и на Хосе Мануел Кампа, председател на Европейския банков орган, за приноса им в работата на Генералния съвет и Управителния комитет. И накрая, благодаря на Клаас Кнот, председател на De Nederlandsche Bank, за ценната му подкрепа и всеотдайност като член на Генералния съвет.

Кристин Лагард
Председател на Европейския съвет за системен риск

Резюме

Отчетният период за настоящия Годишен доклад е от 1 април 2025 г. до 31 март 2026 г.

През това време Европейският съвет за системен риск (ЕССР) изпълняваше редовните си дейности по идентифициране и оценяване на уязвимости и рискове за финансовата стабилност.

През цялата 2025 г. и в началото на 2026 г. рисковете за финансовата стабилност в ЕС останаха повишени, но финансовата система като цяло се оказа устойчива. През отчетния период картината на финансовата стабилност в ЕС се определяше от крайно несигурна външна среда, като търговски конфликти и геополитическо напрежение затрудняваха финансовите пазари и икономиката. Макар че преодоляването на някои търговски спорове и сключването на нови търговски споразумения допринесоха за намаляване на несигурността по отношение на политиките през втората половина на 2025 г., възобновеното геополитическо напрежение в Близкия изток в началото на 2026 г. изостри низходящите рискове за икономическия растеж. Въпреки неблагоприятните фактори в световен план финансовите и икономическите условия в ЕС като цяло останаха доста стабилни. Това подпомогна балансите на домакинствата и предприятията на съвкупно равнище и доведе до ограничени кредитни загуби за една добре капитализирана и рентабилна банкова система. Небанковите финансови институции успяха да абсорбират волатилността на пазара, а ключовите финансови инфраструктури продължиха да функционират безпрепятствено, дори в условията на повишени киберрискове и геополитически рискове. Макар че тази устойчивост на финансовата система доказва ползите от подсилените следкризисни регулаторни рамки, от съществено значение все пак остава внимателното наблюдение на концентрираните експозиции (например към конкретни сектори, класове активи и пазари за финансиране), пазарните и ликвидните рискове и възможността за внезапни промени в склонността към поемане на риск.

В перспектива няколко неблагоприятни сценария биха могли да поставят на изпитание финансовата стабилност, засилвайки съществуващите уязвимости. Задълбочаване на конфликтите в Близкия изток или влошаване на нагласите по отношение на риска в световен мащаб биха могли да предизвикат резки и хаотични корекции на пазарите, които от своя страна да бъдат пренесени към реалната икономика по линия на по-слабо доверие и по-високи разходи за финансиране. Натискът, произтичащ от по-високите цени на суровините и възникващата фрагментация на веригите на доставка в края на разглеждания период, отново открои чувствителността на финансовата система към глобални сътресения и риска от рязко коригиране на цените на финансовите пазари и инфлационните очаквания. Финансовите институции биха могли да изпитат по-големи ограничения по отношение на финансирането и ликвидността, дължащи се отчасти на по-нататъшно възможно преразглеждане на лихвените проценти, наред с пренос на ефектите през граници и сектори. В същото време слабите средносрочни перспективи за растеж, повишеният публичен дълг в някои държави членки на ЕС, както и нарастващите разходи, свързани със сигурността, ограничават фискалното пространство и засилват опасенията за устойчивостта на дълга. Освен това киберрисковете биха могли съществено да засегнат критично важна финансова инфраструктура и оперативната непрекъсваемост на дейността. Рисковете за макрофинансовата перспектива са тясно свързани с уязвимостите във финансовия сектор, които биха могли взаимно да се подсилват и да увеличат общия системен риск.

През 2025 г. ЕССР продължи да наблюдава рисковете, произтичащи от сектора на небанковото финансово посредничество. В доклада „Наблюдение на риска от небанковото финансово посредничество в ЕС – 2025 г.“ се подчертава нарастващата циклична и структурна уязвимост, трайният системен ликвиден риск, повишеният ливъридж и взаимосвързаност в части от сектора, както и нарастващата концентрация на експозиции и презгранични връзки.^[1] Те бяха установени чрез детайлни анализи на взаимозависимостите между пазарите на частно финансиране и банковия сектор, ливъриджа на хедж фондовете, инвестиционните фондове за недвижими имоти и каптивните финансови институции, както и чрез задълбочени тематични дейности във връзка с неотдавнашните случаи на напрежение на пазара, реформите на пенсионни системи и синтетичната секюритизация.

През същата година ЕССР доразви своя набор от инструменти за провеждане на стрес тестове за цялата система. Той предостави на Европейския орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП) неблагоприятни сценарии за секторни стрес тестове, а именно насоките за стрес тестове за фондовете на паричния пазар за 2025 г. и стрес теста за централните контрагенти за 2026 г. Тези неблагоприятни сценарии обхващат рисковете от възникване на събитие с много малка статистическа вероятност в резултат от засилено геополитическо напрежение, сътресения при инфлацията и цените на суровините, резки корекции на цените на активите и свързано с тях напрежение по отношение на ликвидността. Успоредно с това ЕССР реши също така да разработи инструмент за централизирани стрес тестове за финансовата система на ЕС, разширявайки модела на ЕЦБ ISA (Interconnected System-wide stress test Analytics). Този инструмент ще се използва за оценка на механизмите за усилване на въздействието, както в рамките на секторите, така и между тях, при общи сценарии, и за подпомагане на по-чести и гъвкави оценки на рисковете за цялата система.

ЕССР продължи и да работи по няколко важни теми, свързани с междусекторни и трансгранични политики. През юни 2025 г. Генералният съвет подчерта колко е важно при изпълнението на мандата на ЕССР за макропруденциален надзор над финансовата система на ЕС да се възприема системна гледна точка, което способства за предотвратяването или смекчаването на системните рискове за финансовата стабилност.^[2],[3]

Една от целите на ЕССР е да спомогне за преодоляване на натрупването на уязвимости и рискове, засягащи европейската финансова система като цяло. За тази цел той продължи да участва активно в две общоевропейски групи, създадени за справяне с киберуязвимости, които биха могли да засегнат финансовата система. Той също така разшири и усъвършенства своя модел на застрашения икономически растеж – част от инструментариума му за оценка на макропруденциалната позиция на неговите членове.

В съответствие с основания на дейности подход, през отчетния период ЕССР се занима и с редица теми, насочени към укрепване на регулаторната рамка, избирайки системна или секторна перспектива според случая. Що се отнася до секюритизацията и криптоактивите, той подчерта опасенията си във връзка с предложението на Европейската комисия да се даде възможност на (пре)застрахователни дружества да предоставят финансово необезпечени гаранции съгласно рамката за опростена, прозрачна и стандартизирана синтетична секюритизация. Той също така издаде препоръка относно схемите за стабилни криптовалути с множество издатели с участието на издател от трета държава, като призова Комисията да не счита схемите за допустими съгласно настоящата рамка на MiCAR^[4] или да разработи подходящи предпазни мерки за смекчаване на рисковете за финансовата стабилност, произтичащи от такива схеми. Що се отнася до централизирания клиринг, ЕССР представи коментар по две консултации на ЕОЦКП. По отношение на първата от тях във връзка с клиринговите прагове, той подкрепи цялостния подход на ЕОЦКП за рекалибрирането им и приветства структурирания и основан на данни подход, залегнал в основата на консултацията. В рамките на втората консултация относно изискванията за прозрачност на допълнителните обезпечения, ЕССР подкрепи засилването на прозрачността по цялата клирингова верига. Освен това той предостави консултации на Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване относно насоки за надзорните правомощия за отстраняване на уязвимости, свързани с ликвидността. И накрая, той анализира възможността за определяне на насочени към кредитополучателя мерки за пазара на търговски недвижими имоти чрез три възможни инструмента, а именно i) мярка, свързана с прихода на фирмено равнище, предназначена да обхване способността на кредитополучателя да обслужва дълга, ii) мярка, свързана с финансирането на фирмено равнище, която би могла да ограничи прекомерния ливъридж, и iii) мярка, свързана с обезпеченията, която би могла да бъде под формата на ограничения на съотношението между размера на заема и стойността на обезпечението.^[5]

ЕССР продължи да упражнява ролята на наблюдател, подлагайки на оценка макропруденциалните мерки, предприети от националните органи, като в някои случаи предостави становище относно тяхното използване и/или реципрочност. Като цяло в банковия сектор капиталовите мерки доведоха до по-строга макропруденциална ориентация в редица държави от Европейското икономическо пространство (ЕИП), по-специално поради повишаването на нивата на антицикличния капиталов буфер. По отношение на други мерки картината е с повече нюанси, като някои държави са разхлабили позицията си, а други са я затегнали. Бяха приложени и редица насочени към кредитополучателите мерки, макар и без конкретна посока на затягане или разхлабване на позицията по макропруденциалната политика. Що се отнася до изискванията за капиталови буфери в цялото ЕИП, буферите за системен риск като цяло са намалели от пандемията от COVID-19 насам, но това до голяма степен се компенсира от натрупването на антициклични капиталови буфери със сходен размер на обобщено ниво.

ЕССР изпълни своите задължения за отчетност и докладване пред Европейския парламент и пред обществеността. На 3 декември 2025 г. председателят на ЕССР участва в публично изслушване пред Комисията по икономически и парични въпроси на Европейския парламент и в две поверителни срещи с председателя и заместник-председателите ѝ, за да обсъдят рисковете за финансовата стабилност. Освен това през отчетния период ръководителят и заместник-ръководителят на секретариата на ЕССР се явиха пред Европейския парламент на три тематични публични изслушвания. През юли 2025 г. ЕССР публикува своя Годишен доклад за 2024 г. като част от задължението си за отчетност пред обществеността.

Издателско каре